източник
Липазата се среща широко в животни, растения и микроорганизми. Растенията, които съдържат повече липаза, са семената на маслодайните култури, като рицин и рапица. Когато маслодайните семена покълнат, липазата може да работи заедно с други ензими, за да катализира разграждането на маслата и мазнините за производството на захари, осигурявайки на семената способността да се вкоренят. Хранителни вещества и енергия, необходими за покълването; панкреасът и мастната тъкан на висшите животни съдържат повече липаза в животинското тяло. В чревния сок има малко количество липаза, което се използва за допълване на липсата на смилане на мазнини от панкреатичната липаза. При месоядни животни стомашният сок съдържа малко количество бутириназа. При животните различни видове липази контролират процеси като храносмилане, усвояване, реконструкция на мазнини и метаболизъм на липопротеини; липазите са по-разпространени в бактерии, гъбички и дрожди (Pandey et al.). Тъй като има много видове микроорганизми, те се възпроизвеждат бързо и са склонни към генетични вариации, имат по-широк диапазон на рН, температурен диапазон и субстратна специфичност от животните и растенията, а липазите, получени от микроорганизми, обикновено са секретирани извънклетъчни ензими. Основните ферментационни микроорганизми са Aspergillus niger, Candida и др. Подходящ е за индустриално широкомащабно производство и получаване на проби с висока чистота. Следователно микробната липаза е важен източник на индустриална липаза. Като цяло свойствата на липазата от различни източници са различни и тя също е от голямо значение в теоретичните изследвания.

природа
Липазата е вид ензим с различни каталитични способности. Може да катализира хидролизата, алкохолизацията, естерификацията, трансестерификацията и обратния синтез на триацилглицериди и други водонеразтворими естери. Освен това той проявява и други ензимни активности, като фосфолипаза, лизофосфолипаза, холестерол естераза, ацилпептидна хидролазна активност и др. (Hara; Schmid). Различните дейности на липазата зависят от характеристиките на реакционната система, като например насърчаване на естерна хидролиза на границата масло-вода, докато ензимен синтез и трансестерификация могат да бъдат постигнати в органичната фаза.
Изследванията върху свойствата на липазата включват главно аспекти като оптимална температура и рН, стабилност на температурата и рН, специфичност на субстрата и т.н. Към днешна дата голям брой микробни липази са изолирани, пречистени и техните свойства са изследвани, и те се различават по молекулно тегло, оптимално рН, оптимална температура, рН и термична стабилност, изоелектрична точка и други биохимични свойства (Veeraragavan et al.). Като цяло, микробните липази имат по-широк работен диапазон на рН и работна температура от животинските и растителните липази, висока стабилност и активност и са специфични за субстрати (Schmid et al.; Kazlauskas et al.).
Каталитичната характеристика на липазата е, че нейната каталитична активност е най-голяма на границата масло-вода. Sarda и Desnnelv откриват този феномен още през 1958 г. Водоразтворимите ензими действат върху неразтворими във вода субстрати и реакцията се случва на границата на две напълно различни фази, които са отделени една от друга. Това е характеристика, която отличава липазата от естеразата. Субстратът на естеразата (E C3.1.1.1) е водоразтворим и неговият оптимален субстрат са естери, образувани от късоверижни мастни киселини (По-малко или равно на C8).
Липазата е един от важните индустриални ензимни препарати. Може да катализира липолиза, трансестерификация, синтез на естер и други реакции и се използва широко в нефтопреработвателната, хранителната, медицинската, ежедневната химическа и други индустрии. Липазите от различни източници имат различни каталитични характеристики и каталитична активност. Сред тях, широкомащабното производство на липази с функции за трансестерификация или естерификация за синтез на органична фаза е от голямо значение за ензимния синтез на фини химикали и хирални съединения.
Липазата е специална естерна хидролаза, която действа върху естерните връзки на триглицеридите, за да разгради триглицеридите в диглицериди, моноглицериди, глицерол и мастни киселини.
Ензимът е активен протеин. Следователно всички фактори, които влияят върху активността на протеина, влияят върху активността на ензима. Активността на ензимите, взаимодействащи със субстратите, се влияе от много фактори като температура, рН стойност, концентрация на ензимен разтвор, концентрация на субстрат, ензимни активатори или инхибитори и др.
Липазата е широко разпространена сред микроорганизмите и произвеждащите я бактерии са главно плесени и бактерии. Има 33 публикувани липази от различни източници, подходящи за обработка на триглицериди, 18 от които са от плесени и 7 от бактерии.
Липазата може да хидролизира глицериди (масло, мазнина) и да освобождава мастни киселини, диглицериди, моноглицериди и глицерол на различни етапи. Мастните киселини, генерирани чрез хидролиза, могат да бъдат титрувани със стандартен алкален разтвор и стойността на титъра представлява ензимната активност.
Липазен каталитичен механизъм
Липазата има афинитет към интерфейса масло-вода и може да катализира хидролизата на водонеразтворими липидни вещества с висока скорост на интерфейса масло-вода; липазата действа върху хидрофилно-хидрофобния интерфейсен слой на системата, което също е различно от естеразната характеристика.
Липазите от различни източници може да имат големи разлики в аминокиселинните последователности, но техните третични структури са много сходни. Остатъците от активното място на липазата са съставени от серин, аспарагинова киселина и хистидин и принадлежат към класа на сериновата протеаза. Каталитичното място на липазата е заровено в молекулата и нейната повърхност е покрита със спираловидна капачка, подобна на структура, образувана от относително хидрофобни аминокиселинни остатъци (известен също като "капак"), която защитава триплетното каталитично място. Амфипатичната природа на спиралата в "капака" ще повлияе на способността за свързване на липазата към субстрата на границата масло-вода и нейната отслабена амфипатичност ще доведе до намаляване на активността на липазата. Външната повърхност на "капака" е относително хидрофилна, докато вътрешната лицева повърхност е относително хидрофобна. Поради връзката между липазата и интерфейса масло-вода, "капакът" се отваря и активният център е изложен, което повишава способността на субстрата да се свързва с липазата. Субстратът може лесно да навлезе в хидрофобния канал и да се комбинира с активния център, за да образува комплекс ензим-субстрат. Феноменът на междинно активиране може да повиши хидрофобността близо до каталитичното място, което кара спиралата да се преориентира, като по този начин излага каталитичното място; наличието на интерфейс може също да позволи на ензима да образува непълен хидратиращ слой, който е от полза за алифатното образуване на хидрофобни субстрати. Страничните вериги се сгъват върху повърхността на ензимната молекула, което прави ензимната катализа по-лесна.
Ако искате да научите повече, моля свържете се сsales@sxytbio.com,Щракнете тук, за да се свържете с нас онлайн








